Jan 30, 2004, 6:21 PM

Смъртта ми причинена от любов

  Poetry
2K 0 2
Сърцето ми е като в тъмни нощи
защото аз със теб се любих снощи.
Направих го защото  те обичах
и вислех,че аз също те привличах.

Заплаках снощи в самотата
и загледах се към небесата.
Розата в ръцете си превих
и нож в сърцето си забих.

Останах си аз със самотата
с вдигпати очи към небесата
в гърдите ми е изстинала душата
и с разрушената ми от теб съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Между другото това е реално съществуващо стихотворение писано от моя племенник.
  • Доста добре, но (нали знаеш, че винаги има едно но) нощи - снощи е недопустимо римуване според мен. все едно:

    Един човек робот направи
    развали се, и той го поправи
    престилката си той оправи
    О, боже как го прави?

    Нали ме разбираш?
    Имайки предвид, че това е първото ти произведение го оценявам с 5, тъй като смятам, че освен тази забележка други неща не се забелязват, така че като цяло стихотворението ти е доста добро (май се повторих). Продължавай да пишеш.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...