Maryroj (МД)
259 725
Nov 22, 2019, 3:26 PM

Смъртта помолих 

  Poetry » Love
509 2 4

Старото дърво

към небето е протегнало

умиращите свои клони.
Дъждът вали

и с живителна влага

дарява корена му.
И на пролет листата

пак ще се разлистят,
защото дървото

не е готово за смъртта...
Смъртта помолих да ме вземе,
защото ти не искаш да си с мене
и да ме даряваш със живот...
И протегна тя към мене своя бял покров.
Пови ме със своята бяла тишина.
Седем часа животът ми

се бори със смъртта...
И пак съм жива,

дъждът изми лицето ми...
И пак те чакам,

към теб изпращам своя зов:
Със мен бъди във тоз живот!
Макар и малко да остава-
До мен бъди! 
Очите ми след смъртта ми затвори...

 

© МД All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??