Maryroj (МД) Maryroj (МД)
19 241
Nov 22, 2019, 3:26 PM

Смъртта помолих

  Poetry » Love
778 2 4

Старото дърво

към небето е протегнало

умиращите свои клони.
Дъждът вали

и с живителна влага

дарява корена му.
И на пролет листата

пак ще се разлистят,
защото дървото

не е готово за смъртта...
Смъртта помолих да ме вземе,
защото ти не искаш да си с мене
и да ме даряваш със живот...
И протегна тя към мене своя бял покров.
Пови ме със своята бяла тишина.
Седем часа животът ми

се бори със смъртта...
И пак съм жива,

дъждът изми лицето ми...
И пак те чакам,

към теб изпращам своя зов:
Със мен бъди във тоз живот!
Макар и малко да остава-
До мен бъди! 
Очите ми след смъртта ми затвори...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МД All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0