Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен,
У стената със сълзи призрачни сгушен!
И гледах ковчег во Анави,
Да съзира тъмен ден, що аз видях гарги да сътворява и прави!
Де грачат, та грачат,
Дори и над небосвод крачат -
Не оставят неи гласът намира,
Всякоя гарга у неи мъртвото сърце се завира... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up