Скри снегът настръхналите рани,
грешките, възторзите, тъгите.
Същият е - ласкав както лани.
Все вали. Не чака. И не пита.
Нежен. Кротък. Като малко чудо.
Светъл и уютен като къща.
Замразил неволните заблуди,
в детството полека ни завръща.
Там е топло. Там е друга зима.
Приказка е, дето не сме чели...
В нея малки, радостни ни има.
С мисли чисти и надежди бели.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
