Снежни, бели, грамадни парцали
тази сутрин небето изсипа.
Вятър с ледени пръсти погали
и цветя по стъклата изписа.
А досущ като малки мишлета
до прозореца слисани скокнаха
ранобудните мои момчета,
от почуда очичките ахнаха.
- Мамо, виж, сняг затрупал е всичко!
Звънва радост снежинково-бяла.
В коридора приготвям шейничката
и със обич изпълвам се цяла.
© Жанет Велкова All rights reserved.
трябва ми морков
две въгленчета
старата шапка на дядо.
видях се малко момче в приказка бяла.
хубаво е!!!