Снежна песен
СНЕЖНА ПЕСЕН
Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза.
Постлах пред тебе куп цветя
на теракотените плочи.
Камбана в мен ли проехтя?
Или сърцето ми изскочи?
Щом лампата си угаси,
видях как тихо се прекръсти.
И в сипейните ти коси
зарових тежките си пръсти.
Не знам какво направи с мен.
А после пак. И отначало.
Лежах като зашеметен
до земетръсното ти тяло.
Видение – елха до пън.
Кой вятър ли ми го отнесе?...
Било е стон. Било е сън.
Било е тиха снежна песен.
© Валери Станков All rights reserved.
