Когато зимата поръси те със сняг бял
и тялото ти студ корав скове,
усмивката ми ще е твоят вълнен шал,
ръцете ми - ботушки топли две.
Със поглед ще те облека в дебел кожух,
със устни в миг кръвта ти ще запаля.
Снегът ще стане ситен нежен пух,
а вятърът като перце ще те погали.
© Светлето All rights reserved.