Снежна риторика
СНЕЖНА РИТОРИКА
Р. Чакърова
Този сняг заваля сякаш знак да даде –
някой идва сега да се стопли.
Някой влиза у мене съня да краде.
Някой стар, подслонил се самотник.
Ароматът на месен със стихове хляб
е привлякъл душата му гладна.
Вероятно така в моя мъничък свят
този странник случаен попадна...
Паля огън, наливам горещо кафе
и ръцете му топля (по спомен...).
Той присяда и сякаш в сърцата ни две
кротко пламва забравена обич...
А студеният вятър не стихва навън,
към прегръдки без жал принуждава...
"Да целувам ли?..." – питам снега в полусън.
Отговори: " Какво ти остава?! "...
Лондон 12/01/2016 ' 22:56
(по повод тазгодишния първи, и изглежда последен сняг в Лондон :) )
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
