Снежност
Снежност
Обичам гледайки в небето
да чувствам как вали снега,
целувайки ме по лицето
с прохладни устни от вода.
По клепките стопени капки
дълбоко в мене да се взират...
пълзейки с мокрите си лапи,
прозрачност нежна да събират.
Набръчканото ми пенсне
да се отрони по лицето...
и да го пръсне до парче
водовъртежа на сърцето!
Разлят в любовното море,
да ходя, Боже... по вълните!
Подет от перлени ръце
молитва да съм за жените!
Е, не за всички! За една
поне да сбъдна синьо лято...
че под снега като стоя,
прегръщам винаги – Ерато.
© Борис Борисов All rights reserved.
