Вечер в тъмното, когато си лягам,
снимка твоя до себе си слагам.
Мисля за тебе и гледам Луната,
колко любов е събрала в душата!
Животът розов ще цъфти,
в очите радост ще блести,
а в душата вяра ще пламти!
Пътешестваш в моите мечти,
сигурно Луната стигнала си почти
за малко ти се спри
и сърцето си за мен отвори!
© Никола Петров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
