Вечер в тъмното, когато си лягам,
снимка твоя до себе си слагам.
Мисля за тебе и гледам Луната,
колко любов е събрала в душата!
Животът розов ще цъфти,
в очите радост ще блести,
а в душата вяра ще пламти!
Пътешестваш в моите мечти,
сигурно Луната стигнала си почти
за малко ти се спри
и сърцето си за мен отвори!
© Никола Петров All rights reserved.