May 31, 2009, 1:15 PM

Снимка

  Poetry » Love
714 0 2

Вечер в тъмното, когато си лягам,

снимка твоя до себе си слагам.

Мисля за тебе и гледам Луната,

колко любов е събрала в душата!

 

Животът розов ще цъфти,

в очите радост ще блести,

а в душата вяра ще пламти!

 

Пътешестваш в моите мечти,

сигурно Луната стигнала си почти

за малко ти се спри

и сърцето си за мен отвори!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...