Снимка без фокус
СНИМКА БЕЗ ФОКУС
Сгрешил си, щом намираш самотата
за най-надеждния съдружник.
Когато до вратата те изпратих,
си мислех, че все още съм ти нужна.
Но ти прекрачи прага ѝ безмълвно
и хлътна в хладината безсловесен.
Площадът, грейнал, мигом те погълна.
Градът празнуваше, че иде есен.
И лятото – с горещините адски
и страстите безумни, се е скрило.
Сезонът свърши. Кой да ръкопляска,
че си отива нещо – твърде мило?
Таверните размиха твойта сянка.
Оркестърът без спиране гърмеше.
А столът празен сгромоли се с трясък.
И в мене заваля. И ме болеше.
След бурните овации септември
навярно предвещава трудна зима
в едно градче – забравено без време,
за първи път в което бях любима.
© Валентина Йотова All rights reserved.
