Снощи вечер
Снощи вечер се любихме! Помниш ли?
Как да помниш? Дори не разбра.
Нежен вятър еротично танцуваше
и бушуваше в оназ тишина.
Той докосваше с целувка копринена
мойте устни, примрели от страст,
и с любов ненаситно-стихиена
заклеймяваше всеки наш час.
Снощи вечер се врекохме! Знаеш ли?
Как да знаеш? Ти само мълча.
С грешни мисли съдбата рисувахме
и чертаехме път към дома.
Онзи дом, в който никой не влизаше,
който бавно с мечтите умря.
... от прозореца страстно ме милваше
онази нежна, сърповидна луна.
© Анета All rights reserved.
