Сняг
Разпръснат сняг небесен
затанцува,
от шепите на Господ
помирен.
Не бе различен
сняг навяла зима, но
пареше по дланите
стопен.
Танцуваше из въздуха
копринен със моя
дъх, понесен като дим.
Разпръсната рапсодия
от зима, навяла по косите
спомен мил.
За кратък миг снежинка
заскрежена погалила
окото ми със страст,
изтече със сълзата ми
стопена, оставяйки
по мен следа от
хлад.
Танцувайте, небесни
нимфи бели,
сипете по земята
благодат за детската
душа във мен сломена
от ръбчетата, дните ми
живот.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
