Сняг
Януарските нощи са дълги, нали?
И студени. Безбожно студени.
Знам, че точно когато навън завали,
ще отвориш вратата навреме.
Аз ще бъда до теб. Ти ще бъдеш до мен.
Ще осъмнем, прегърнати силно.
Като миг ще отмине желаният ден,
нажежен и стопен от взаимност.
Снежно бели дантели. Водопади от сняг
на пано от пастелено синьо.
Ощипи ме жестоко. Не сънувам ли пак
младостта си, преди да си иде.
Непорочното бяло прониква във нас.
И пречиства. И ставаме други.
Побеляла любов, пак дойде твоят час.
Пак съм луд. И отчаяно влюбен.
Във жената до мен. В красотата навън.
И в живота - проклинан до вчера.
Днес снегът заваля. И живеем насън.
А пък утре - кой, както намери.
© Александър Калчев All rights reserved.
