Apr 2, 2009, 3:57 PM

Софийски пейзаж

  Poetry » Civic
633 0 2

 

Софийският пейзаж

почти не се мени.

Нов трябва му монтаж,

за да се освежи.

 

 

Все същите лица

на улици, коли,

на тичащи деца,

приспиват всички дни.

 

 

Кварталът посивял

не сменя настроението,

трамваят, закъснял,

пристига междувременно.

 

 

Но има и цветя,

които сменят бремето,

и идват с пролетта,

да върнат вдъхновението.

 

 

 

31.03.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "...дори да трябва да стои така прав на това малко пространство цял живот,хиляди години,вечност-все пак е по-добре да живее така,отколкото да умре сега!Само да живее,да живее,да живее!"...

    Разбирасе, че има цветя!
  • Хубаво написано!Пролетта вдъхновява...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...