Купúх варел. Вапцосах го във черно.
Да сбира топлината – без портфейл.
И стойка му скроих – една модерна
конструкция, сравнима по Айфéл.
Бунар, маркуч, Бибо за водна помпа
напълниха ми моята мечта
и вместо да заничам често в Компа –
съседките започнах да чета.
Коя от тях ще дойде тука първа
под душ с водата да се разхлади?
Добре. Но нещо май не ми отърва.
А ако тя се съгласи?
© Иван Христов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави, Иване! 
