Солен ли е „Вкусът на времето”
Солен ли е „Вкусът на времето”
„Солен е вкусът на времето
и ние със тебе го платихме.
Години от нас ще вземе то,
но в тях ние себе си открихме!!!”
„Щурците”, 1982г.
------------------------------------------
През облаците гмурнах се надолу,
луна над блока ти привързах.
На балкона пред вратата кацнах
и отвън загледах те – ти слушаше
„Вкусът на времето”.
Редеше маса, слагаше украса
и свещите с кибрит запали,
бенгалски огън на елхата сложи,
припявайки „Вкусът на времето”.
След това зачака. Мен. Сама.
А аз отвън те гледах. И ти се радвах.
Не посмях да вляза и да приседна с теб –
та ти си пееше „Вкусът на времето”!!!
После полунощ удари, във такт със песента,
а небето грейна, цялото в ракети.
Годината без мен посрещна. Пак сама.
Шампанското сама отвори, че аз, нали съм будала,
отвън с луната пеех си „Вкусът на времето”.
Наметна си червеното палто
и хукна да ме търсиш. Боса.
Разтревожи се за мен, че закъснях,
а аз, глупакът, вън, с луната пеех си
„Това е вкусът, това е вкусът на времето”!!!
На заранта прибра се, изморена и, като в несвяст,
червеното палто във гардероба сложи.
По теракота остави кървави следи,
че снощи вместо да те спра или поне обуя,
останах вън да пея „Солен е вкусът на времето!”!
Но, ще се поправя, обещавам*!!!
И на първо време ще ти изтъка килим –
на триста дявола козината тази нощ със кремък стригах.
Луни обяздвах, а после ги гарнирах с баклава,
ще стъпват вече в меко наранените крака
и сладък ще ти е „Вкусът на времето”!!!
© Роберт Кулиани All rights reserved.
