Aug 22, 2010, 7:36 PM

Солени пълнолуния 

  Poetry » Other
1058 1 28
Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян
със тънките си вледенени пръсти.
И в дулото на съвестта си взрян,
ти плачеш за мечтата непокръстена.
А може би от твоите сълзи -
горещи и солени пълнолуния,
спасението в миг ще изпълзи
надеждата безкрила да целуне. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??