Под клепките на всеки тъжен ден
заспива уморената надежда.
От срещи пак с несбъднато сразен,
расте в ума ти кукувича прежда.
Оплита самочувствие и блян
със тънките си вледенени пръсти.
И в дулото на съвестта си взрян,
ти плачеш за мечтата непокръстена.
А може би от твоите сълзи -
горещи и солени пълнолуния,
спасението в миг ще изпълзи
надеждата безкрила да целуне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up