Как сладки са целувките солени
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка,
пътека от листа далеч от мен,
с горчиво вино давя люта мъка
и спомени - кой сладък, кой солен.
По залезните плажове се скитам,
рисувам върху пясъка очи,
вълните все за стъпките ти питам,
солено е морето... и мълчи.
© Веселин Банков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
