Dec 11, 2011, 10:40 AM

Сонет №2

  Poetry » Love
593 0 4

Сонет №2

Аз все те търся, мила моя.
Протягам все към теб ръце,
защото  ти ми взе покоя
и влезе в моето сърце…

Не ми обръщай гръб, любима!...
Аз съм пред теб на колена!
Готов съм в Ада да премина,
но да ми кажеш твойто: ”Да”!

За първи път така обичам.
Затуй те искам  все при мен.
От всичко друго се отричам,
но искам ти  да си до мен!

Не знам каква е твойта сила,
че в тебе съм се вкопчил аз.
Не знам с какво си ме пленила,
че станах роб, под твоя власт!

За любовта ни споделена
aз давам цялата Вселена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...