11.12.2011 г., 10:40

Сонет №2

594 0 4

Сонет №2

Аз все те търся, мила моя.
Протягам все към теб ръце,
защото  ти ми взе покоя
и влезе в моето сърце…

Не ми обръщай гръб, любима!...
Аз съм пред теб на колена!
Готов съм в Ада да премина,
но да ми кажеш твойто: ”Да”!

За първи път така обичам.
Затуй те искам  все при мен.
От всичко друго се отричам,
но искам ти  да си до мен!

Не знам каква е твойта сила,
че в тебе съм се вкопчил аз.
Не знам с какво си ме пленила,
че станах роб, под твоя власт!

За любовта ни споделена
aз давам цялата Вселена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...