Сонет
На онези, които ме разочароваха
Оставих ви да ходите по мене.
Като килим в краката ви се стелех,
с едничкото прекрасно намерение,
да ви създам уют и топлина.
Оставих ви да вземате от мене:
душа, храна, вода и обич нежна,
разбиране, съвет и настроение.
За мен остана мрак и тишина.
Не ви поисках нищо във замяна.
Сега съм горестна и изтерзана,
разкъсана от стъпките ви хищни.
Усещам се ограбена и мръсна.
Усещам, че от болка ще се пръсна.
Живея с чувствата, за вас излишни.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
