Jul 21, 2009, 7:48 AM

Сонет на любовта

  Poetry » Love
1K 0 6

В този летен ден чудесен
жест извършвам божествен.
Моето малко сърце
давам го в твоите ръце –
от ветрове и бури да го пазиш,
с неугасващ огън да го топлиш,
да вярваш ден и нощ
в неговата сила и мощ.
Че то за тебе тупти,
без да се уморява,
и не спира да мълви
думи, с които заявява,
че ТЕБ иска завинаги
и обича те истински!!!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...