"Дори когато с тебе пишем стих",
сладостен покой ще ни погали,
повей ще усетим, ала тих,
вписвайки го в изумрудени скрижали.
И дъгата, вплела се в ръце -
искрени, на огън идентични,
ще докосва моето сърце
със лъчи от снопове обични.
И дори и този свят свиреп
ще се усмихне в своето очарование,
че е прогонил дивия вертеп -
обречен е на нямо наказание.
- Няма вече тъжни скръбни дни,
светликът в мойто озарение си ти!
© Мери Попинз All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
