Сонет за самотата
След толкова години пак се срещаме
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога,
когато двама с тебе се обичахме:
пак роклята си сива си облякла
и пак светът е някак прозаичен,
небето пак е мрачно и сърдито,
дъждът пак мокри тихичко асфалта,
градът е все така студен и апатичен,
перонът е гранитено застинал,
вагоните отново скърцат жално,
а хората са някак си безлични...
© Кавалер All rights reserved.
