Спасени цветове
Едно листо залепна на стъклото.
Едно съвсем оранжево листо.
Да влезе ли поиска? Да се стопли?
Или от любопитство... знам ли, но
видях през цветните му жили,
как ме гледа златна есента,
как във дъждове се е обула,
и шал си е увила - от мъгла.
Видях я, свита във кожухче,
държеше кошница със плодове.
Усмихна се и ми почука
а пръстите й бяха ветрове...
И пуснах я във стаята си малка
със багрите си да ме оцвети,
да й запазя веселите шарки
бялото преди да навали.
© Деян Димитров All rights reserved.
