Спасение
Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля.
Угаснали са свещите пред вашите лица,
а чашите са толкова щастливо празни.
И аз вървя,
вървя
към храма, за да се спася,
от вещери- тъй диви и опасни.
И там ще има Тиха свобода,
без много лъскава полемика…
И ще си шепна аз едва,
със ярката луна,
за лунните и приключения!
А вие може да ме сметнете за тъжен луд .
Без глас ще се усмихна само.
И ще ви питам винаги ли е щастлив дъждът?
И пътя непрестанно ли е равен?
Осъмвам с думите си под ръка,
а страховете съм заключил в шкафа!
Аз продължавам да вървя,
без свобода душата ми е сляпа!
© Синьо момиче All rights reserved.
