Спасение

Sep 14, 2007, 7:28 PM

Poetry

614 0 0

Вървя по улицата пуста,
а е тъмно и боли.
Виждам как на църквата, на кръста,
увити има хиляди змии.

Призраци през мен минават,
спомени за миналите дни.
За миг сама не ме оставят,
ръце протягат, молят ми се "Спри!".

Замръзвам, а в пламъци изгарям.
Увивам се в прозрачната си дреха.
Потръпвам, срещу песъчинките очи притварям,
но пак ги виждам - всички, що се клеха.

Тишината се раздира от смеха ти,
в дробовете въздух не достига.
Падам и се гърча - още колко пъти?!
Мъката до тук не ти ли стига?

Позволи ми дъх да си поема.
От сърцето ми частичка не запазвай!
Не искам с теб да го деля. Ще взема
всичко мое и ще тръгна. Не отказвай!

И без туй душата ми открадна.
Без да питаш и превърна я в пустиня.
Пепел. На колене не ще ти падна.
Ще бродя там, докато следите твои не отмина.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.