Feb 9, 2010, 1:04 PM

Спасение

  Poetry » Other
683 0 12

           

 

Сърце свито, мислите се блъскат,

отляво и отдясно  сивота,

предателства край мене лъсват,

очакване на поредната лъжа…

 

И в таз зъбата безнадеждност

дочух забравен детски смях,

по улицата плисна нежност,

от детско слънце озарена бях…

 

Затупка топка по паважа

или туй беше моето сърце,

което мъката забрави даже,

спасено от живия смях на дете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...