Спасение
И пак сълзите ми сами се стичат,
и пак на смърт аз се обричам…
Честно ли е само аз да страдам?
Честно ли е пак аз да падам?
Обърни се…
Обърни се, виж сълзите ми...
Те за тебе падат, мили...
Ела и изсуши ги...
Обърни се и виж ме...
Виж, аз плача…
Плача кървави сълзи...
И се моля на Бог да умра...
Не мога без теб, разбери,
без усета на устните ти сърцето ме боли…
Губя се в този свят на фалш и измама,
губя се, не мога да намеря моя покой
и да забравя за сълзите безброй…
Загубих най-ценното в моя живот...
Да, изгубих теб…
И душата превърна се веднага в лед…
Сълза след сълза…
Рана след рана…
Болка жестока…
Душата потънала в яма,
сърцето притежава дълбока рана,
а любовта… любовта сякаш вече я няма…
Останах сама.
Сама с болката неутолима,
сама така ранима…
Защо те няма?
Къде изчезна любовта ни тъй голяма…?
Къде си…
Търся те.
Викам…
Плача…
Моля се...
Къде си?!
Защо не виждам?
Защо обичам?
Защо се вричам?!
Като знам, че вече късно е...
Късно за нашата любов…
Късно за нашия зов…
Защо, щом видя очите ти,
сърцето полудява
и радостна песен пак запява?!
Защо любовта ми е неразбрана ?
Защо нося тази тежка рана...
Рана, продънила душата…
Навън студено е…
Дъжд пороен пак вали...
Виж, погледни,
това са моите сълзи...
Не виждаш, нали?!
Не виждаш, защото дъждът прикрива ги…
Сърцето спира вече и да тупти…
Не може дори да прости.
Да прости твоя поглед студен,
да прости, че те няма в този ден…
Поредната любовна драма…
Поредната дълбока рана,
забити в душата…
Забити от предателство,
а мислех, че имаме приятелство…
Накъде да вървя?!
Боли…
Боли и болката не спира...
Тя просто убива…
Не може ли да те върна?
Не може ли пак да те прегърна?
Ах, Боже, защо не мога?
Защо сили нямам аз да продължа?
Защо не мога дори да доближа?
Да доближа щастието да те обичам
и с мили думи да те наричам,
в любов да ти се вричам
и във вечност да се обричам?!
Къде е любовта?
Къде изчезна Тя?!
Нуждая се от теб…
Точно сега…
На мига да усетя страстта…
Имам нужда от теб…
Макар сърцето ти да е кубче лед…
Ела, аз ще го стопя,
с целувка една…
Всичко в мен гори,
то просто търси твоите очи...
Очи - така топли и добри…
Очи - пълни със щастливи сълзи...
Любов, ела, викам те…
Ти си моето слънце,
слънце, огряло моя тъмен ден…
Слънце, взело душата ми в плен…
Обърни се за последен път…
Обърни се и ела…
Целуни ме...
И с целувката спаси ме!!!
© Усмивка All rights reserved.
