Sep 29, 2025, 11:31 AM

Спасител през зимата

  Poetry
185 2 2
СПАСИТЕЛ ПРЕЗ ЗИМАТА   Спасителю, честит дъждовен ден! Кърпи сега чадърите съдрани. Ти имаш вече сто и трийсет бани – и даже под клепачите си тен.   А ние си отиваме сега. Къде ще караш зимата, кажи ни? По-страшни от планинските лавини, вълните се стоварват на брега.   Сестра поне да имаш, или брат? – да ти даде таванската си стая. Но ти едно дете си на Безкрая, с хавлията, оранжева на цвят.   Морето къса своя бял хастар – забърсва пода в клюмналото барче. Ти цяло лято беше минзухар, от днес си вече малко минзухарче.   Спасителю, честит дъждовен ден! Забий нозе във пясъците спитени, или тръгни? – със страшния си тен – след белите подкови на петите ни!   5 октомврий 1983 г. Хижа „Черноморец” – Варна  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...