Зад девет живота и триста врати
заключих сърцето ранено,
лекувам го с билки от сини треви,
под цветна дъга изсушени.
Със изгревни песни, коктейл от мечти
изправям сърдечния ритъм,
последният залез виновно мълчи
за всички надежди разбити.
Със слънчева четка рисува небе
за птиците нови простори,
сърцето потрепна от шум на криле,
на феникс език проговори.
© Ивон All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
