May 31, 2014, 10:38 PM

Speed 

  Poetry » Love
627 0 5
Speed
Стъпих накриво в своята болка
и за малко да падна, но тя
ме подпря и ме вдигна отново
не протегнах към тебе ръка.
Да се справям сама аз умея,
да подреждам, решавам, но ти
появи се и всичко изчезна
и редът, и сънят ми дори...
Гледам утрото в тясна просека
призматично през твойте очи.
Гледам залези, лунни пътеки ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира All rights reserved.

Random works
: ??:??