Speed
Speed
Стъпих накриво в своята болка
и за малко да падна, но тя
ме подпря и ме вдигна отново
не протегнах към тебе ръка.
Да се справям сама аз умея,
да подреждам, решавам, но ти
появи се и всичко изчезна
и редът, и сънят ми дори...
Гледам утрото в тясна просека
призматично през твойте очи.
Гледам залези, лунни пътеки
от безброй поетични луни.
Любовта ми към тебе закрета
нещо трудно намираш я ти
мисълта ми със теб е заета -
в дълги нощи и призрачни дни.
Детски смях ме подсеща, че бързам
грабвам с шепи от твойта тъга
разпилявам от нея в небето
звездни хиляди петънца...
Бързам, бързам до тебе да стигна
до красивото, до любовта...
И от бързане май те подминах.
Ти видя ли? Позна ли ме? А?
Кри
© Красимира All rights reserved.
Много сте мили! Благодаря!!!
