Спете в леглата си без да се будите
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите,
лудите крият сред песен и стих.
Имате, нямате, вземате, губите,
стискате в зъбите свойто: Простих!
Те са побъркани, иска ли питане?
Първа сред лудите още съм аз.
Всеки от нас до смъртта любопитен е,
своя планета създава завчас,
там младостта е навярно завинаги.
Песни и стихове, сини мечти.
Живи са лудите, живи са, има ги,
тук са край вас... Невидими почти...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
