Спиш ли...
Дали спиш...
Аз не.
Сънят не идва при мен.
Сигурно се плаши
от мислите ми за теб.
А те,
като лъчи са светли.
Стрелкат се в посоки,
често ме убождат там,
вътре.
Преструвам се,
че не боли.
Прегръщам ги
и те притихват,
а понякога
от радост се усмихват
и блестят в сълзите ми...
Спиш ли?
Аз още не.
Защо ли сънят се страхува?
Няма да го чакам.
Не съм сама.
Нали си при мен,
в мислите ми.
Ще се сгуша в теб,
ръката ти
до сърцето си ще притисна
и ще ти прошепна
”Лека нощ”...
© Ласка Александрова All rights reserved.
