Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви.
Не исках да претупам суетата си,
че всичко напоследък - все на две, на три...
Оставих се във люта разпра със съдбата,
а болката, онази във гърдите,
още повече боли.
Заспива нежността ми, натежала,
кръвта във вените прокрадва се едва... ...