Feb 5, 2008, 9:52 AM

Сподавен стон

806 0 9
Сподавен стон разкъса тишината на парчета.
Удавено море. Надвиснали небета.
Въздишка трудна се роди изпод мен.
Изпросена усмивка - просяшка.
И тъжен миг пространството взриви.
Не исках да претупам суетата си,
че всичко напоследък - все на две, на три...
Оставих се във люта разпра със съдбата,
а болката, онази във гърдите,
още повече боли.
Заспива нежността ми, натежала,
кръвта във вените прокрадва се едва...
И пак онази, трудната любов...
що само болка ражда напоследък,
застава между теб и мен,
застава между нас.
За миг като че бях във Ада,
където пъклено огньовете горят.
За още толкова пребродих онзи свят,
за да ме гориш на клада...
Нощта отново се оказа... ялова,
защото изроди се в мъртъв плод...

NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...