Споделена, нощта е тъмноока хубавица
Задъхва се нощта от неизреченост.
Да знаеш само как ми се говори... От думи мога да извая вечност, каквато пожелая. Дори да я повторя. Но няма време. Времето е консуматор на всички незавършени потребности и при това е ненаситен лакомник, затуй и бързата ни смърт е неизбежна. Сама жена. Открехнато прозорче към свят, изпълнен с принадлежност. Отчайващо! Най-скапаната митология е "силната" жена, "самоуверената". Дори и със криле, сме много уязвими! (от теб научих как орел се става). При все че като бях луна (прости ми) омрежих небосвода, да те хвана, надявайки се да похлупя вятър с' сито. Да, имах нужда и от мъжко рамо, и от увереност, че съм единствената, неповторима. Че друга като мене няма. Божичко! Нали са уникални само в човека пръстовите отпечатъци. Но в този ред на мисли, вярно е, че има ключ за женската отдаденост. Предлагаха ми цели връзки ключове, но все със инкрустираното мъжко его; понякога отключваха съчувствие, прерастващо във уродливо задъжение и толкова! Щастливка съм! Дочаках да дойде Силния, способен да отвори на Любовта ми, девствена, вратата, да вкуся от Взимните простори, които всячески да разпознавам и отличавам с цялата неповторимост на длани, глас и мислене. Тогава Го пуснах в себе си... Нощта отмина, а аз така не се и наприказвах. Ще продължа, когато пак сама остана. Сега си имам Теб и Силата ти! Гушни ме! Деня да срещнем двама!© Таня Донова All rights reserved.
