Споделена вечер
СПОДЕЛЕНА ВЕЧЕР
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд,
раздигни внезапната вечеря? – бялата постеля ми стелни! –
искам тази нощ да те намеря, твой да бъда в идещите дни,
да открехна скришните ти двери и над теб да плисне Светлина,
тихичко да ми речеш: – Валерий, искам да съм твоята Жена! –
в отговор какво да ти простена, стихче ли написано с курсив?
Боже, в тая вечер споделена! – в смисъла, да бъда твой, съм жив.
8 март 2024 г.
гр. Варна, 16, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
