May 31, 2007, 12:00 PM

Споделено

  Poetry
1.1K 0 2
Споделено

Срещна ме -
в края на пътеката,
в соленото на дъжда,
в танца на щуреца -
като молитва, от Боговете чута...

Покани ме -
във въздуха да ходя,
в любов да треперя,
в страст да стена -
като химера, от Ангелите подарена...

Изгуби ме -
в средата на съня,
в бягството на деня,
в прегръдката на снега -
като клетва, от Демоните обещана...

... Но няма да забравя -
в Едем моята песен
скрито ще ти допея...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...