Притискаш се до мен като дете,
което жадно търси топлотата,
допираш до лицето ми носле
и нежно ме целуваш в тъмнината!
А после като приливна вълна
ведно се сливат ласка споделена,
ухание на влюбена жена
и шепота на страст неутолена...
По миглите ти с устни плувам аз,
изтръпвам цял, когато те докосвам –
прелюдия към бурния екстаз,
чрез който любовта ни омагьосва!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
Да, Любо, любовта е вълшебство!
Благодаря ви от все сърце! Поздрави!