Mar 27, 2010, 11:34 AM

Споделено мълчание 

  Poetry » Love
947 0 8

Мълчах, когато крещеше сърцето.
Мълчах и стисках зъби до болка.
Мълчах и преглътнах всичко, което
от суета, да кажа не мога.

Мълчах, а времето бързо минаваше.
Какво построихме? Какво разрушихме?
Мълчахме и най-красивите мигове
с теб в мълчание скрихме.

Мълчах и само наум си се молих.
И на сърцето дойде му до гуша!
Но днес, когато реших да говоря,
вече няма кой да ме слуша..

Вече няма кой да отвори вратите
и няма кого да прегърна.
И нито времето, нито сълзите
ще могат при мен да те върнат.

Сега е различно... Дали е достойно?
Не знам и дали е страдание...
Единствено знам, че мога спокойно
с теб да споделям мълчание.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??