С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня
страданието търси стари ноти.
Пронизващо-бемолна яснота
копае в отчуждените животи.
В небрежни сънища и кухо упование
устойчиво ръцете и умират;
сред тежки, безконтролни истини
ядрото в преболялото намират...
© Геновева Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
