Спомен
Довечера, когато в леглото топло ти си легнеш,
от тебе искам ръцете свои да погледнеш.
Очите си красиви да затвориш,
да си помислиш и да си спомниш.
Чие лице по-рано са докосвали,
чии коси по-рано са разресвали.
От тебе искам да докоснеш устните си,
Да се усмихнеш, да потънеш в мислите си,
за таз, чиито устни си целувал,
на чиито очи с часове си се любувал.
Помниш ли? Как смирено тя лежеше в скута ти.
Помниш ли? Как с очи изпиваше лицето ти.
Помниш ли? Как те галеше докато те целуваше.
Помниш... а някога и ти за това жадуваше...
© Енд ъф флауърс All rights reserved.
