skitnick (Ники)
34 112
Nov 24, 2009, 10:49 AM

Спомен 

  Poetry » Love
868 0 5

Мрачно. Дъждовно. Есен.

Сам съм. Умирам от скука.

Отсреща, на стария кестен,

два гълъба бавно се чукат.

Тихо. Спокойно. Не бързат.

Котки наоколо няма.

Сигурно някъде мъркат,

мързел и тях е обхванал.

Радостно птиците пърхат.

Телата се сливат в едно.

Спомен, малко объркан,

спомня ми твойто легло.

Два гълъба бяхме тогава,

а може би гълъб и котка?

В перата забиваше здраво

зъби и нокти. До болка.

Не бягах. Прежалих перата.

Ти скубеше страстно. До корен.

Раните бързо зарастват.

Останал е белег. Оголен.

© Ники All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!!!
  • Радвам се, че ви е харесало.

    @Незабравима
    Ох, това "чукат" внесе голям смут и в моята душа. Римата сама се получи. Мислех, да го сменя с нещо друго, но частицата простащина, която крия в себе си, надделя.
  • Римата скука-чукат, ме разби тотално на фона на сериозното стихотворение. Харесах!
  • Поздравления!Много е хубаво!

  • Страхотно пишеш, Ники!!!
    Благодаря ти за усещането!
    Дано да съм котката...
Random works
: ??:??