Спомен

Jan 29, 2017, 10:25 PM

Poetry » Other

609 0 3

Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост
самин съм построил навярно.
Мини и нека вдигнем тост,
защото чакам те отдавна.
Ти идваш в образ на човек
и носиш сладостна печал –
за старите ми рани – лек,
за топлата ми гръд – кинжал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен

Want to read more?

Random works