Спомен
в отговор на "Прелъстяване"
от Mojsei
LYCKI &Mojsei
Разказах ти за този спомен,
но ти ме укори,
а в онзи миг злокобен
далече бе от мен... Уви!
Не се напивай тази вечер,
очаквам те във мойта тишина!
Бутилката е вече празна.
Обичам те! Обичам те! Ела!...
Не искам да говорим вече
за парещите в нас следи,
че ти единствен, но далечен
душата ми подпали и боли!
Мъжът, за който ти разказах,
ме гледаше със твоите очи,
а аз поглеждах към безкрая...
до мен се плискаха вълни.
Огледалото ми се изкиска иронично,
когато минах покрай него,
съзряло в мене нещо по-различно -
сърцето ми към тебе бе поело.
И в този миг за тебе мислех.
Дали ще чуя пак: "Ела!"?
Дали ще искаш да пристъпиш
в пространството на мойта тишина?
-На този спомен
му направих помен
и казах ясно:"Мила,
не си се ти напила!"
Зная, че ме любиш страстно,
един чрез друг градиме вяра,
че има друго нещо, тъй нещастно,
което съм отхвърлил с нова мяра.
Но ето на...защо ли пия?
Затворих се в това мазе...
Извадих отлежалата ракия,
наливам се, без никакво мезе.
Обичам те! Историята е тъжна
и нея само аз си знам,
а ти не си ми длъжна,
но нека да остана сам!
Навлизам в нашта тишина-
сега ще ти разкажа аз за Нея,
но моля те, при мене ти ела,
така със сигурност ще изтрезнея!
© Росица Петрова All rights reserved.
