Nov 26, 2022, 11:05 AM  

Спомен

  Poetry » Love
452 1 1



Вървяха двама - той, и тя и някак си ги милваше морето.
Заровили в пясъка крака като деца
Говореха си глупави неща и се усмихваха.
А после дойде прилива и заличи им стъпките и нищо не остана.
Морето заличава всички стъпки и скрива всеки спомен в своите недра.

А беше хубава,
И смееше се весело на всичките му глупави шеги.
О, как само ухаеха косите и на младост и на пролетни цветя.
И всичко покрай нея беше истинско
И някак друг изглеждаше света.
Как само морските вълни ги аплодираха и шепнеха им приказни слова, които само те разбираха.

А после дойде зима и морето побесня.
Защото не се живее само със спомени.
Не идваше тя вече на брега
И то ревеше бурно и хвърляше талази мощни.
Морето съюзи се с вятъра и песента им беше рев.
От ярост те изтръгваха дървета, и свличаха ги от високо в свойте дебри.
Бе тъмно, страшно, нечовешки черно.

А един човек стоеше на брега.

Един човек стоеше на брега и викаше неистово:
-Върни ми спомена, море!
Не чуваш ли, море?
Върни ми спомена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво ми е да се спирам при твоите стихчета! Те винаги бушуват от чувства!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....