Любопитно барчето отварям:

"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"

Баба ми с усмивка отговаря

и лакомо започвам да ги смуча.

Обичам шкафчетата да разглеждам

и с цялата глава отвътре разузнавам.

И чашите обичам да подреждам,

и с лъжиците да си играя.

А после на леглото в стаята на мама

да скачам и да пея. После сладко

да спя на спуснати пердета

и  с слънцето през тях да се закачам.

Обичам на тавана да се ровя

сред прах и толкоз стари книги.

Ошафът да си се суши в тавата,

а мълчаливо аз да ги разлиствам.

А после към мазето да пристъпвам.

Така е приказен отворът в пода!

И светлината, бликаща като съкровище,

от наредените по рафтове компоти!

Искрите да броя на тъмно в печката.

И бодовете на бродерии по стените.

Усмивките са най-неизброимите!

И миговете - топлите и вечните!