Спомен
Любопитно барчето отварям:
"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"
Баба ми с усмивка отговаря
и лакомо започвам да ги смуча.
Обичам шкафчетата да разглеждам
и с цялата глава отвътре разузнавам.
И чашите обичам да подреждам,
и с лъжиците да си играя.
А после на леглото в стаята на мама
да скачам и да пея. После сладко
да спя на спуснати пердета
и с слънцето през тях да се закачам.
Обичам на тавана да се ровя
сред прах и толкоз стари книги.
Ошафът да си се суши в тавата,
а мълчаливо аз да ги разлиствам.
А после към мазето да пристъпвам.
Така е приказен отворът в пода!
И светлината, бликаща като съкровище,
от наредените по рафтове компоти!
Искрите да броя на тъмно в печката.
И бодовете на бродерии по стените.
Усмивките са най-неизброимите!
И миговете - топлите и вечните!
© Александра Михалева All rights reserved.
