Mar 1, 2009, 9:30 AM

Спомен от любовта

1.1K 0 5

         Нежност и красота, изгарящи в някоя душа...

         Кратък миг от вечността, която премина през две сърца...

         Пясък и малко прах от останките на нашите тела...

         Телата, които страстта изгори, като есенни листа...

         Остана само пепел, разпиляна от свобода...

         И малко самота, смесена със спомен от любовта...

         Като малка бездна от мечти, преплетени в тишина...

         Докато накрая не изчезна и тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...