СПОМЕН ОТ РАЯ
Спомен от рая в зениците плува,
плахо отронва горчива сълза,
никой не вижда и никой не чува,
как тя се стича с огромна тъга.
Мърляви, сенките чезнат полека,
залезът вече е изгрев за друг,
даже е тъмна оная пътека,
водеща слепите в топлия юг.
Болка ли диша сърцето след края,
рана в гърдите, нестихващ вулкан,
шепи безспирно пак ровят, дълбаят,
тежката карма на грешника там.
Изгубил представа за времето вече,
страхът съпроводи ада студен,
в локви от кръв любовта щом изтече,
пагубно гине живота сразен.
На Б. и М.
плахо отронва горчива сълза,
никой не вижда и никой не чува,
как тя се стича с огромна тъга.
Мърляви, сенките чезнат полека,
залезът вече е изгрев за друг,
даже е тъмна оная пътека,
водеща слепите в топлия юг.
Болка ли диша сърцето след края,
рана в гърдите, нестихващ вулкан,
шепи безспирно пак ровят, дълбаят,
тежката карма на грешника там.
Изгубил представа за времето вече,
страхът съпроводи ада студен,
в локви от кръв любовта щом изтече,
пагубно гине живота сразен.
На Б. и М.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
